Къща без стени: архитектура в унисон с природата

Изживяване извън матрицата

Случвало ли Ви се е да попаднете на място, където общоприетите правила сякаш не важат? Сякаш се намирате в сън. Не усещате тялото си, владеят Ви единствено емоциите.

Такова място е къщата Лагомар (Lagomar) на остров Лансароте в Канарския архипелаг. Тя преплита в себе си много истории - от древната енергия на природните стихии, с която натурално се свързва; през творческия и духовен отпечатък на своя създател Сезар Манрике до историческия цивилизационен избор на местното общество. Намесват се още редица човешки съдби и любопитни случки с филмов привкус. Всичко това прави Лагомар събирателен образ на свободолюбивата и естествена нагласа към живота, изпълваща остров Лансароте.

‍

‍

Островът – вулканична материя с непримирима душа

Всичко се ражда от лавата. Остров Лансароте е сред най-абстрактните творения на природата. Стотици вулкани рестартират изцяло живота тук и променят не само пейзажа, но и хода на еволюцията. Върховенството на човека така и не намира почва на това място. Човешката дейност не успява да вземе превес и да го превърне в поредния бетониран курорт.

Не хората завладяват острова, става точно обратното – островът завладява хората.

Казват, че Лансароте е жив организъм и всеки, който стъпи там, се свързва с него.

‍

Пратеник на съдбата

През 60-те и 70-те години на ХХ век крупни инвеститори и индустриалци опитват да сложат ръка на острова и да изградят нова бизнес империя.

Но в низ от необичайни събития Лансароте се оказва пълен господар на съдбата си и намира начин да се защити.

Сякаш негов пратеник в човешки образ, на сцената излиза Сезар Манрике (1919 - 1992) – местен художник, скулптор и граждански активист. Той е орисан да остане в историята не просто с артистичната си натура, архитектурата и изкуството, които създава. А със незапомнената сила на духа и идеите, с които пречупва мисленето на цялото общество. Противопоставя се на материализма, глупостта и алчността и е сред малцината, които успяват да спечелят тази битка.

В поредица от активни методични действия Сезар Манрике се опълчва срещу презастрояването и потъпкването на природата за сметка на индустрията и печалбарството. Използва творческия си потенциал и суровия си чар, за да се превърне в социална фигура с основополагаща роля. Манрике не се да страхува да говори публично за нещата, в които вярва. Изнася импровизирани речи пред работниците, докарани на острова да строят промишлени предприятия и рафинерии. Хули и критикува властимащите. Привлича съмишленици сред обикновените местни хора, убеждавайки ги да повярват в невъзможното и да се борят за него.

И успява да промени хода на историята завинаги.

‍

‍

Завет за бъдещето

Сезар Манрике чертае бъдещето на Лансароте - оазис на спокойствието, безкрайните плажове,  дългите залези и величествените силуети на могъщи вулкани. Съзира смисъла от устойчиво развитие на острова и потенциала за екологичен туризъм, далеч преди тези термини все още да съществуват. Постепенно - идеите и влиянието му се разпростират далеч извън пределите на острова.

Местното население успява да съхрани добродетелите, завещани от Манрике. Те остават завинаги вкоренени по тези земи и се предават от поколение на поколение – както повеляват природните закони.

Това превръща Лансароте в необятна сцена на култура и изкуство във всякакви причудливи форми. Умерено и ненатрапчиво, натурално и красиво.

‍

Божествени дарове

Островът намира начин да се отблагодари на своите обитатели, които откриват, че богатите на минерали вулканични склонове и постоянното целогодишно слънцегреене осигуряват перфектните условия за отглеждането на едни най-забележителните сортове грозде. Което носи световна слава на местните вина. И неповторима наслада на избраните, които могат да ги опитат на място.

‍

‍

Архитектурен проект - органични форми и простота на детайла

Потопена във вълшебството на Лансароте и обгърната от невидимата сила на Манрике, къщата Лагомар може да разтопи и най-коравото сърце.

За създаването на Лагомар не е необходимо нищо друго освен да се следва формата на вулканичната скала, издълбаните от природните стихии процепи, пътят на растенията и движението на светлосенките. Лесно е, но само за някого, който разбира природата и я носи дълбоко в себе си.

Климатът на Лансароте е истинско богатство. Температурите – постоянни, а дъждът – рядкост. Тогава? Защо да ограничаваме пространството със стени, когато можем да разполагаме с безкрая?

‍

Интериор на открито

Манрике използва само два материала – вулканичен камък и бяла варова мазилка. Той създава лабиринт от водни басейни, тунели, изваяни каменни коридори и просторни салони, открити към небето. Безброй стъпала изпълзяват от пукнатините на вулканичната скала, за да достигнат до закътани прохладни пещери и тайни тераси. Формите се извиват, сякаш самото време е отредило пътя им - подобно на разтопен восък, застинал в миг на съвършенство.

Лагомар е почти ирационално пространство на границата между горещата прегръдка на земята и необятната свобода на въздуха. Мястото сякаш шепне на посетителите: „Тук човекът не е владетел, а пазител на естествената хармония.“

Странната случка с Омар Шариф

Лагомар е всъщност по-известна като Casa Omar Sarif и има добра причина за това.

Когато прочутият актьор идва на Лансароте да снима филма „Тайнственият остров“, мигновено се влюбва в това място. И купува къщата. Собственикът е находчив британец, с когото се сприятелява.

Омар Шариф има славата на запален картоиграч и когато е предизвикан на партия бридж от новия си приятел, не може да устои. Актьорът е толкова уверен във възможностите си, че залага къщата, която току-що е купил. И я губи. Той няма никаква представа, че опонентът му, Сам Бенади, е настоящият европейски шампион по бридж.

Омар Шариф никога повече не стъпва на Лансароте.

Още един случай, в който „тайнственият остров“ успява да „държи под око“ финансовите инвестиции и да съхрани своята идентичност.

‍

‍

Лагомар като метафора или фина вибрация на въздуха

Лагомар е състояние на духа, свързване, философия. Тук всеки изглед е картина, всяко пространство - обект на съзерцание. Сезар Манрике ни завещава най-ценното - своя мироглед: да приемем света като безкраен органичен поток, където всеки камък и всяко листо са от значение за съществуването на съвършената хармония.

Творението на Манрике може да бъде вдъхновение за всеки, който вижда природата като свой дом и иска да живее в „къща без стени“.

За да го постигнем, е нужно просто да не си поставяме граници.